Атанас Янкулов: От страна на държавата, културата е „деветата дупка на кавала“ !
Вече стотина дни България си има ново държавно управление, което пристигна със поръчка за смяна.
И хората на културата, като най-уязвими, яхнаха вярата, че нещо най-сетне може да се промени, че най-сетне някое държавно управление ще проумее, колко значими и основоположни за развиването на една страна са образованието и културата. Въпреки, че в нито една предизборна стратегия нямаше нищо конкрето и значително за културата, въпреки че и до сегашния миг новото държавно управление няма изложена концепция, камо ли дългогодишна тактика по какъв начин, кога и накъде ще води културата, то хората създаващи просвета не престават да чакат, че и на тяхната улица ще изгрее слънце. И най-много, всички разчитат в бюджета, парите за просвета да са повече. Това добре, парите в действителност трябва да са доста повече, но единствено те никога не са най-важното. Те са единствено средството, само че не и самото решение. И в опазването на здравето годишно се наливат от ден на ден и повече пари, само че това не пречи да сме първи по смъртност и да сме най-болната нация.
Всички знаем, че до 1989 година в тоталитарната страна имаше цялостен и следен монопол с едно радио, една телевизия, едно място за звукозаписи, една организация за концерти и прочие След смяната доста неща в действителност се трансформираха към положително:появиха се стотици звукозаписни студия, издатели, разпрастранители, уредници на концерти и изложения, продуценти на музика, спектакъл, кино, концерти, фестивали, изложения, създатели, реализатори, режисьори, оператори, фотографи, рекламисти, пиари, менажери, издатели на книги и доста други. С две думи националният културен артикул във всичките му разновидности стартира да се основава и развива отвън страната и макар нея. 30 години по-късно, непроменена в България, остана единствено една институция -Министерството на Културата, което повече от обективно и фактологически вярно е да се назовава Министертво на ДЪРЖАВНАТА просвета. Звучи неуместно, само че истината е, че то се занимава единствено и само с държаните културни институти. Това единствено по себе си е извънредно нужно, значимо и позитивно макар, че имам персонално мнение за бюджетното изкуство, на което обществото заплаща осигуровки, заплати, наем, ток и пр, като в същия миг отсъства директна връзка, аршин и оценка от самите консуматори на това изкуство. Убеден съм и имам вяра, че страната би трябвало и то доста съществено да поддържа оперите, симфоничните оркестри, театрите и другите културни институти, само че с цел да е дейно това следва да се извърши сериозна промяна в правилата, системите и критериите при ръководството на този държавен културен бранш.
Моята огромна болежка е за цялостното безхаберие към културния бранш, който не е на заплата, не се финансира и не се подкрепя от страната, само че основава по-голямата част културния артикул, който създава добавена стойност, от която се финансира и държавния бранш. Битува и е наложено мнението, че тези които могат, които рискуват, които влагат с изключение на своя гений и своите пари като се самофинансират и работят, работят, работят…то „ те да се оправят сами “ без да разчитат на страната. И те в действителност го вършат и то сполучливо, тъй като имат конкуренция и действителен измерител и оценител в лицето на Нейно Величество Публиката. И те не стопират да се усъвършенстват и да се учат, да търсят, да влагат, да падат и отново да стават, да създават култутрен артикул, който потребителя да одобри или отхвърли-такава е ориста на всяка ария, сценичен театър, книга, картина или концерт. Обидно е една страна да няма отношение към създатели като Лили Иванова, Васил Найденов, Тоника, Г.Христов, Сигнал, Диана експрес, Тангра, Орлин Горанов, Ритон….Васко Василев, Александрина Пандачанска, Соня Йончева, Теодосий Спасов, Й.Камджалов, Г.Черкин, Ангел Заберски, Живко Петров, Михаил Йосифов…и още доста други…Любо Киров, Графа, Тони Димитрова, Миро, Мария Илиева, Веселин Маринов, Деси Добрева, Хилда Казасян, Акага, Д-2, Михаела Филева, Валя Балканска, Ибряма, Николина Чакърдъкова, отбор Българе, Чинари,…и още, и още…Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Мариус Куркински, Мария Бакалова, Виктор Калев, Александър Сано, Краси Радков, Яна Маринова…и още хиляди!!!! други актьори, музиканти, писатели, режисьори, оператори, сценаристи, драматурзи, сценографи, създатели, поети, писатели, художници, склуптори, дизайнери, продуценти, издатели, уредници, менажери, пиари…това е армията, която основава голямата част от националния културен артикул без да разчита на страната да им заплаща заплати, наеми, консумативи, осигуровки и прочие Те имат потребност единствено от национална тактика, конструкция и система на организация на всички процеси свързани с културата в нейната целокупност, а не както е до сегашния миг – министерството да се занимава единствено и само с държавната бюджетна просвета. Повече от ясно е, че сегашната система допуска и предопределя корупционни практики, раздути щатове и равнище на културните артикули, които нямат действителна оценка и стойностен измерител. Така, че не е значимо единствено какъв брой пари ще се „ изсипят “ в тази бюджетна държавна просвета, а би трябвало на първо място да има правила, правила и тактика за развиване на цялата (не единствено държавна) просвета във всичките й аспекти:меценатство, вярна политика за ниски наеми на държавните зали и места за показване на просвета, смислени фондове и сесии, които да спомагат за резистентен напредък и развиване, държавна политика за разпространяване на българската просвета зад граница, тактика за развиване на културния туризъм, омекотен достъп до медии и по огромно наличие на българската просвета в тях, в това число и зад граница….и доста други. Тридесет години българската просвета продължава да чака промяната….и да се надява най-сетне някой самоуверено да отвори необятно прозорците на това министерство, хубаво да проветри и дезинфекцира, експертно да подреди целите в културата, да седне на една маса с всички нейни представители и да построи ефикасна дълготрайна и устойчива тактика за развиване на българската просвета и с една дълбока, смислена, експертна и ефикасна промяна да трансформира културата в главен приоритет на България. Не с цел да я подкрепя, “бута “ и “кърпи “, а с цел да се трансформира във водещ дирек на страната. За това се желае доста хъс, доста отдаденост, експертност, познание и и най-много виновен и можещ екип, и несъмнено той самият да е културен. Както е споделил великия Радой Ралин: „ Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра “.
Атанас Янкулов – продуцент, издател, менажер на български артист-изпълнители и уредник на концерти и спектакли.
И хората на културата, като най-уязвими, яхнаха вярата, че нещо най-сетне може да се промени, че най-сетне някое държавно управление ще проумее, колко значими и основоположни за развиването на една страна са образованието и културата. Въпреки, че в нито една предизборна стратегия нямаше нищо конкрето и значително за културата, въпреки че и до сегашния миг новото държавно управление няма изложена концепция, камо ли дългогодишна тактика по какъв начин, кога и накъде ще води културата, то хората създаващи просвета не престават да чакат, че и на тяхната улица ще изгрее слънце. И най-много, всички разчитат в бюджета, парите за просвета да са повече. Това добре, парите в действителност трябва да са доста повече, но единствено те никога не са най-важното. Те са единствено средството, само че не и самото решение. И в опазването на здравето годишно се наливат от ден на ден и повече пари, само че това не пречи да сме първи по смъртност и да сме най-болната нация.
Всички знаем, че до 1989 година в тоталитарната страна имаше цялостен и следен монопол с едно радио, една телевизия, едно място за звукозаписи, една организация за концерти и прочие След смяната доста неща в действителност се трансформираха към положително:появиха се стотици звукозаписни студия, издатели, разпрастранители, уредници на концерти и изложения, продуценти на музика, спектакъл, кино, концерти, фестивали, изложения, създатели, реализатори, режисьори, оператори, фотографи, рекламисти, пиари, менажери, издатели на книги и доста други. С две думи националният културен артикул във всичките му разновидности стартира да се основава и развива отвън страната и макар нея. 30 години по-късно, непроменена в България, остана единствено една институция -Министерството на Културата, което повече от обективно и фактологически вярно е да се назовава Министертво на ДЪРЖАВНАТА просвета. Звучи неуместно, само че истината е, че то се занимава единствено и само с държаните културни институти. Това единствено по себе си е извънредно нужно, значимо и позитивно макар, че имам персонално мнение за бюджетното изкуство, на което обществото заплаща осигуровки, заплати, наем, ток и пр, като в същия миг отсъства директна връзка, аршин и оценка от самите консуматори на това изкуство. Убеден съм и имам вяра, че страната би трябвало и то доста съществено да поддържа оперите, симфоничните оркестри, театрите и другите културни институти, само че с цел да е дейно това следва да се извърши сериозна промяна в правилата, системите и критериите при ръководството на този държавен културен бранш.
Моята огромна болежка е за цялостното безхаберие към културния бранш, който не е на заплата, не се финансира и не се подкрепя от страната, само че основава по-голямата част културния артикул, който създава добавена стойност, от която се финансира и държавния бранш. Битува и е наложено мнението, че тези които могат, които рискуват, които влагат с изключение на своя гений и своите пари като се самофинансират и работят, работят, работят…то „ те да се оправят сами “ без да разчитат на страната. И те в действителност го вършат и то сполучливо, тъй като имат конкуренция и действителен измерител и оценител в лицето на Нейно Величество Публиката. И те не стопират да се усъвършенстват и да се учат, да търсят, да влагат, да падат и отново да стават, да създават култутрен артикул, който потребителя да одобри или отхвърли-такава е ориста на всяка ария, сценичен театър, книга, картина или концерт. Обидно е една страна да няма отношение към създатели като Лили Иванова, Васил Найденов, Тоника, Г.Христов, Сигнал, Диана експрес, Тангра, Орлин Горанов, Ритон….Васко Василев, Александрина Пандачанска, Соня Йончева, Теодосий Спасов, Й.Камджалов, Г.Черкин, Ангел Заберски, Живко Петров, Михаил Йосифов…и още доста други…Любо Киров, Графа, Тони Димитрова, Миро, Мария Илиева, Веселин Маринов, Деси Добрева, Хилда Казасян, Акага, Д-2, Михаела Филева, Валя Балканска, Ибряма, Николина Чакърдъкова, отбор Българе, Чинари,…и още, и още…Стефан Вълдобрев, Камен Донев, Мариус Куркински, Мария Бакалова, Виктор Калев, Александър Сано, Краси Радков, Яна Маринова…и още хиляди!!!! други актьори, музиканти, писатели, режисьори, оператори, сценаристи, драматурзи, сценографи, създатели, поети, писатели, художници, склуптори, дизайнери, продуценти, издатели, уредници, менажери, пиари…това е армията, която основава голямата част от националния културен артикул без да разчита на страната да им заплаща заплати, наеми, консумативи, осигуровки и прочие Те имат потребност единствено от национална тактика, конструкция и система на организация на всички процеси свързани с културата в нейната целокупност, а не както е до сегашния миг – министерството да се занимава единствено и само с държавната бюджетна просвета. Повече от ясно е, че сегашната система допуска и предопределя корупционни практики, раздути щатове и равнище на културните артикули, които нямат действителна оценка и стойностен измерител. Така, че не е значимо единствено какъв брой пари ще се „ изсипят “ в тази бюджетна държавна просвета, а би трябвало на първо място да има правила, правила и тактика за развиване на цялата (не единствено държавна) просвета във всичките й аспекти:меценатство, вярна политика за ниски наеми на държавните зали и места за показване на просвета, смислени фондове и сесии, които да спомагат за резистентен напредък и развиване, държавна политика за разпространяване на българската просвета зад граница, тактика за развиване на културния туризъм, омекотен достъп до медии и по огромно наличие на българската просвета в тях, в това число и зад граница….и доста други. Тридесет години българската просвета продължава да чака промяната….и да се надява най-сетне някой самоуверено да отвори необятно прозорците на това министерство, хубаво да проветри и дезинфекцира, експертно да подреди целите в културата, да седне на една маса с всички нейни представители и да построи ефикасна дълготрайна и устойчива тактика за развиване на българската просвета и с една дълбока, смислена, експертна и ефикасна промяна да трансформира културата в главен приоритет на България. Не с цел да я подкрепя, “бута “ и “кърпи “, а с цел да се трансформира във водещ дирек на страната. За това се желае доста хъс, доста отдаденост, експертност, познание и и най-много виновен и можещ екип, и несъмнено той самият да е културен. Както е споделил великия Радой Ралин: „ Не ме е боязън от министъра на културата, а от културата на министъра “.
Атанас Янкулов – продуцент, издател, менажер на български артист-изпълнители и уредник на концерти и спектакли.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ